Белязана с твоето тихо присъствие крача през дните-сиамски близнаци... И всеки нов ден е ново покръстване - да съм мустанг, вместо кон със капаци...
В галоп преминавам през хорските слабости- завист и алчност, лъжа и изгода... Прелитам със скок всеки низ от фаталности, тя - свободата - е мойта порода...
Простора да стигна - това е мечтата ми... В безкрайността, там, до теб да пристъпя... Няма да питам, щом стисна ръката ти кой е по- важен - целта или пътят...
както е казал Лао Дзъ-"не целта е цел, а пътят"
а Сервантес добавил после"пътят е по добър от странноприемницата"
накрая Емил Кротки довършил"по добре да пътуваш с надежда, отколкото да пристигнеш"
поздрави,сестричке....
Невъзможно е мустангът да се превърне в кон с капаци! Поривът на свободолюбивия дух не може да се прекърши! Всъщност може - ако духът умре. Но и тогава няма да е "кон с капаци"!
"Няма да питам, щом стисна ръката ти
кой е по-важен - целта или пътят..."
Не питай - знаеш отговора! Без цел няма път. Без път няма цел.
Прекрасен стих, Риа! Сърдечен поздрав и прегръдка с обич!
(Съгласна съм с Победител (Васил Георгиев). И аз така го видях на първо четене)
Чудесен стих!Много ми хареса!
Гергана,ако приемеш приятелска помощ, мисля, че ще звучи по-хубаво последният ред така: "кое е по-важно - целта или пътят..."
Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
От една порода сме!!!
Мога да те чета непрекъснато велика си!!!