ЦЕЛУНАТ ОТ ВЛЪХВИТЕ
... когато си отида някой ден, а аз все някой ден ще си отида,
ви моля да забравите за мен – печален пришълец от Атлантида,
ще седна със тютюнеца си мек – глух инка на брега на Титикака,
и ще съм дълъг спомен за човек, дошъл за миг – и отлетял във мрака,
откъртен айсберг с тонове дъна, топящи се в сълзата на Всемира,
благ мъжки поглед в ирис на Жена, наляла тихо в халбата ми бира,
ветрец, погалил тежките жита, и хукнал вдън прохладната кория,
монах върху Тибетските плата, в Божествена потънал исихия,
Бог нареди ми хубава съдба, от мама – и от влъхвите целунат –
трохите хляб от моята торба ги пръснах пред световния мравуняк.