Целуни ме бързо. Бързо - целуни!
Пред очите ни изгряват сто луни.
Горе са звездите милиард слънца.
Те запомнят вече нашите лица.
Целуни ме бързо. Бързо - целуни!
Нека да забравим тъжните слани.
Нека във сърцата огън да гори.
Утрото душите да ни озари.
И с любов да тръгнем в пътя си напред:
ти - една Зорница, аз - един Поет.
Вятър да ни брули, дъжд да ни вали -
няма сила дето да ни раздели.
Целуни ме бързо! Бързо - целуни!
За да са щастливи всички наши дни!
© Никола Апостолов All rights reserved.
С това стихо ме върна далече, далече... Благодаря ти!