Вярваш ли в мен, още ли вярваш,
че съм бегла измислица в твоята глава,
призракът, яхнал нощния вятър
и безсилие, стиснало в тебе гнева?
Още ли вярваш, ех, още ли вярваш,
че в скута ми дремят студени звезди,
че на прашният път съм стъпка отвята
и облак, изплакал само бели мечти?
Ти повярвай ми, вярвай тук и сега,
аз съм истина, дето чопли в сърцето,
признание тихо, стопило снега
на твоята обич. Целуни ми лицето!