alsako (Александър)
17 40
Oct 18, 2017, 10:21 PM

Целуваш дъжда 

  Poetry » Love
629 0 2

Кънтиш самотна в битието,

дъждът се стича по лицето,

и в локвите оглеждаш мрака,

в небето светлинка те чака.

 

От образа във теб клокочещ,

пулсира нежничко поточе,

дълбоко в извора – сърцето.

 

И викаш името му, тихо,

шептейки на дъжда – обречен;

Къде си ти, Любов – далече,

но, няма го до тебе, вече...

 

Пространство, време, разделени,

сълзиците в дъжда стаени,

целуваш капките, страстта,

а мислите ти, спомен за нощта,

сбогуване и болка, раздвоени,

с въпроса:

Как да продължа?...

 

Но, няма те до него, вече,

целуваш капките, дъжда.

© Александър All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??