Дъждът развърза светлия си шал
и силно на прозореца ми почука.
Два пъти кихна, после - посинял -
реши, че петъкът ми носи скука.
Припряно се затича по перваза,
намокри цветето и - вече укротен -
избяга в порцелановата ваза,
целуна дъното и легна уморен.
Опитах с пръсти да го хвана,
а той ми щипна лявата ръка ,
остави влажия си отпечатък –
целувка петъчна... като игра.