Притихнала по улицата зад завоя-
За Света и хората няма и глуха,
седнала на колене там на прибоя,
когато вятърът една песен задуха...
В краката ѝ постлани клончета, тревички
пламнаха във кръг около нея
и зашептяха и разказваха на всички
песента за Булката на Змея...
Димът пелена от глава до пети ѝ постели
и слънчев лъч разсече средата
и в миг болните станаха оздравели, а плахите- смели,
а девойката в нова премяна посрещна зората... ...