В съня кошмарен конници безброй
през моят дух беснеейки минават.
Надали варварски, ужасен вой,
посичат всичко те, опожаряват.
С последни сили аз се отбранявам -
за любовта, за своята надежда
и в робски плен сърцето не предавам,
до дъх последен бран ще е изглежда.
Забиват се във мен като триножник
раздялата - тъгата - самотата...
и в този миг лъчите на художник
прераждат ме вълшебно със зората. ...