Студен вятър, капки дъжд.
Ти минаваш покрай мен, но не си сам.
Кога ли ще бъде този момент
"Вече сме сами. Трябва да те имам. Дълги целувки".
От твоят парфюм, капки по дрехите ми да остане.
Синки-белези на любов.
Моментът на самота със теб ще бъде специален. По пътека от рози ще вървим.
Денят така студен се очертава
хвани ръката ми и ме заведи
там където ще сме най-сами.
Аз, ти, усмивката ти!
И сърцето ми пак тупти!