Целувка, породена от пламък, устни, напиращи към въздуха мек, докосват нищото в порив нещастен и търсят за болестта си нужния лек...
Но нищото целува ли се? Щом ръце не докосват плътта, щом устни не целуват жадно, щом над любовта надвесва се скръбта.
Ах, думи - излишни, ненужни, не целувате вие така! Ума жадува целувки, огън и страст, не може тъй лесно измамите любовта!
Ръце, не лъжете ме с докосване меко и плът изгаряща в любовния жар, след като съня ще свърши, сякаш забравен, а на другата нощ пак при мен ще е спомена стар.
И всичко нощ след нощ се редува - страст пробужда ума ми заспал, пак ръце ме прегръщат, устни целуват и пак съм в спомена отдавна тъй остарял...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Но нищото целува ли се?
Щом ръце не докосват плътта,
щом устни не целуват жадно,
щом над любовта надвесва се скръбта.
Почувствах стиха сякаш аз съм го писала,защото аз изпитвам това.
Но моето не е точно спомен и даже повече боли.