Feb 13, 2017, 10:47 AM

Цена 

  Poetry » Other
476 4 17

Като грахово зърно в следобеден сън

гъделичка сълзата клепача

и напира да текне навън,

но нали аз отдавна от болка не плача.

 

Аз съм верен приятел и враг

на солта скрита в дебрите на душата.

Понаглеждам от своя си праг

как попътно разтваря плътта ѝ водата.

 

Знам, някой ден ще превърне в море

сладката песен, скрита в капчука,

осъзнавайки много добре

колко живота струва тази поука.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??