Тя почука разпалено - като пролетен дъжд,
по стъкла, натежали от чакане.
Вътре в тъмното сянка на някакъв мъж
си доливаше в тъжната чаша.
Тя нахълта в душата му, мълчаливо го спря
и до болка се впи във очите му,
той отстъпи за миг, но кръвта закипя
и я сграбчи без дъх до гърдите си.
Постояха така, не брояха минутите,
потопиха се в сладко безвремие,
преболя им тъгата, онемяха им думите,
а надеждата тихо простена. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up