petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
Jul 8, 2009, 12:35 AM

Цената на славата 

  Poetry » Other
1690 0 42

Преполовен животът! Тривиално!
Изкуство е да ходиш по ръба.
В умение превръщаш, екстремално,
пътя си към Горе, към върха.


Трапеза пищна, с много свещи,
поднасяш ястия със суета...
А цвят във ваза рони грешни,
изстрадани от болката, листа.


Прекрачил/а душевната матрица
в стремеж нагоре - към върха,
в теб впива се онази жица -
славата, директно във врата.


Сам/а или отново с непознати,
поделяш, но малко като на игра.
А час дванайсти свива ти сърцето,
крачещо самотно към дома.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!
  • !!!
  • Съгласна съм с теб:"изкуство е да ходиш по ръба".
  • Много ми хареса, Петя!
  • Поздрави и от мен!Харесвам стиховете ти!
  • Всеки желае да извърви стремглаво пътя си нагоре, Петс, но ... не бива да забравя, че настане ли дванайстия час, падането е много болезнено!
    В крайна сметка да помни от къде е тръгнал...
    Мъдър стих!
  • ....е трудна и ...непосилна често..., не бих искала да я почувствам...Петинка ! Поздрав!
  • Стихове - прозрения! Този, който успее да ги превърне в нравствено верую, ще разбере големия смисъл на малките неща, едно от които е да живееш така, че сутрин много да ти се ходи на работа,а вечер много да ти се прибира вкъщи./цитирам Николай Христов/. Тъжен и много смислен поетичен размисъл!!!
  • "Когато се изкачиш на върха остава само да слезеш достойно от него."
    Джейк Ла Мота - свет. шампион по бокс ("Разяреният бик"
    Поздрав!
  • Точно за тях е този стих, Руми!
    Благодаря, приятели, че се спирате до мен!
  • "Суета! Всичко е суета." Еклесиаст
    Много близка тема, Петя. Напоследък изобщо не ми е приятно около хора, които се опиват от своята слава. А и те усещат, че това няма значение за мен и отношението ми към тях. Така че слизат на земята да си поговорим.
    Поздрави!
  • самотно и задушаващо...без въздух...
    много хубав стих, мила Петя.
  • "Изкуство е да ходиш по ръба"
    самотен ловец е сърцето
    И в сянката на твоята душа,
    дано и през нощта да бъде светло...

    Красива е тъгата на лирическата!Поздравления!
  • Вълчо, обещавам да предам на лирическата!
    Благодаря на всички, спрели се на моята страница!
    Прегръщам ви!!!
  • нека ти е весело и пълно сърцето, Петинке.....!!!

    не бързай.....има време за всичко...!!!!

    прегръщам те!
  • Хареса ми, Петинка!

    Трапеза пищна, с много свещи,
    поднасяш ястия със суета...
    А цвят във ваза рони грешни,
    изстрадани от болката, листа.

    Кратко... дълбоко... мъдро...

    БРАВО!!!
  • "Изкуство е да ходиш по ръба."
    ..............
    !!! Поздрав, Петинка!
  • Колко ли хора ще видат тук себе си, Петинка? Чудесна си, както винаги! Прегръщам те топло!
  • Ами.. толкова добре си разкрила двете лица на живота и тяхото противопоставяне и симбиоза..Поздрав !
  • Хареса ми,Петя! "Изкуство е да ходиш по ръба." -добре казано/6/
  • Сама по-добре,отколкото с кой да е!
    Петинко...приятелко!!!
  • Благодаря за този стих! Петинка, харесвам всички те стихове!
  • Хубав стих, Петя!
    Много точен!
    Поздравления!
  • Славата... Интересен поглед!
  • !
    Поздравления!
  • Стремете се нагоре - към върха, към безгреховния връх! Хубаво пишете!
  • Такъв е пътят на славата - не е леко да се върви по него...
  • Поздрави и от мен!!!
  • Много замслЯщ ме стих!
    Прегръщам те!
  • !!!
  • Харесах отново!
  • Прелест!БРАВО!!!
  • Половинка живот не е чак толкова много!
    Изкарай с усмивка следващата...
    и нека славата не пречи !
  • Хубаво, отново...
  • Ти никога няма да си сама, имаш до себе си един прекрасен син и много, много приятели!
    Прегръдки Петинка!
  • Изкуство е!
    Поздравчета, Петя*!
  • Браво Петя!Замислящ стих, много често по пътя към славата забравяме много по-съществени неща!
  • или както беше казал Богомил Райов - когато славата почука на вратата ти, й кажие - А не, моля те, почакай, сега съм зает...
    Нещо подобно беше, май от "Пътуване в делника"...
  • Тъжни размисли навява този стих.
    Поздрав, Петя!
  • Всеки се ражда сам и умира сам... НО е важно меджу тези две събития да не бъде сам!...
    Прегръдки, Петрушка!*
  • „Така преминава световната слава“. По време на коронацията на новия папа в Рим тези думи се изричат три пъти от монах, държащ прът с горящ лен. Така се напомня на папата, че въпреки величествената церемония и управлението му, той си остава смъртен човек.
    Какво остава за нас простосмъртните...?! Сърдечни поздрави, Петя, за мъдрия стих!
Random works
: ??:??