Ако бях художничка,

щях да рисувам само ръце.

Те са първият повод

да зачитам забравата.

Ако са вдървени

и стискат студа,

няма смисъл да се вглъбявам,

да плета ръкавици от нишката на

щедрост измислена.

/От лаици и стари моми/.

Последната дума ще дам на очите.

Симпатични, тоест, две по две,

като ръцете.

Те са първият повод

да зачитам раздялата,

преди да се случи.

Ако потъна и не търся спасение,

няма смисъл да се страхувам.

Все някога ще изплувам

в дълбокото на душата си.