Отиваш си, отиваш си, отиваш –
сърцето птица е ранена...
„Където и да си, бъди щастлива!” –
прошепват устни сякаш залепени.
Не мога да загърбя с лекота
годините, в които с теб, до тебе бях,
да погреба и зими, и лета,
и пролети със звънкия ти смях,
и есени, в които дъждове
врати залостват с удар барабанен,
за да сведем… до миг
безкрайни часове ...