Mar 8, 2014, 10:23 PM

....... 

  Poetry » Phylosophy
518 0 1
Полета ми не сковавай,
когато гледам към сияйните звезди;
знай, че търся аз едно вълшебство,
едно ковчеже, пълно със мечти.
И често тъй, зареяна в небето,
виждам аз живота като сън,
като песен, която тихо преминава,
а ние можем да я чуем само със сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??