Аз ли все правя грешки в живота, или ориста ми бе така,
мечтите ми в реалност да не се превръщат и да страдам за това.
Всеки ден изпитвам мъка.
Ярост необуздана в мен кипи,
когато знам и мога,
но пречки хиляди пак спъват моите мечти.
И друго…
Трудно е да си в живота с кротко агънце до теб,
което все от страх те спира и крещи – „не мога”,
докато ти вървиш напред.
Какво остава..?
Годините минават и губя своето АЗ, ...