Закъсняваш като по часовник, точно с десет
протяжни и бавни минути пясъчно:
обърни стъкленицата в моя чест, позволявам.
И да не те желая, чаят е сервиран.
От табакерата изваждаш диалози, онези
остри, назъбени като ножове за грейпфрути,
малки, безобидни диалози.
А аз се беля, свалям делнична кора, реплики,
и горча, и мълча, и те отблъсквам
от езиците вътре в мен,
алергични към стоманената ти неръждаемост.
И да не те желая, чаят е сервиран. ...