Nov 4, 2007, 3:22 PM

Чака те под клоните увиснали 

  Poetry » Love
631 0 9

Целувките хартиени болят,

но ги усещам –теб те няма.

Усмивките изписани – валят,

виждам ги – изплували от тъмна яма.

 

И галя листът бял,

и нежност - вплетена във него.

Животът - някой му е дал,

Човек - изхвърлил свойто его.

 

Макар и нежна, моята ръка –

протягам я - към твоята душа.

Но удря се в… тухлена стена,

защото скрита си във капка от роса.

 

Така те чакам, в самотно време,

подпрян на вятърните мисли.

Животът ми във скука дреме,

чака те под клоните увиснали…

 

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??