ZoyaMitrusheva (Zoya Mitrusheva)
11 6
Apr 25, 2018, 11:52 PM

Чакай ме за нова среща 

  Poetry » Love, Phylosophy
866 3 8

 

Може би те виждам за последно,

може би прокоба е зловеща,

че съдбата с тази вест поредна

днес ме води на подобна среща.

 

Тихо е във болничната стая,

погледът е празен срещу мене.

Сълзите не сдържам, ще призная,

а душата ми, кървяща, стене.

 

Мислите нагарчат и унило

правя опити да събера онази,

вероятно нечовешка сила,

ведрата усмивка да запазя.

 

Неусетно поривите скрити

пропиляхме. В хубавите дни,

вместо да поправяме щетите,

бягахме в различни равнини.

 

Грешна съм, но ето ме до тебе.

Нищо не е свършено, нали

животът всъщност е потребен,

двамата когато го делим?

 

Искам да те пазя за безкрая,

а пулсът ни в синхрон да бие!

Очите ме издават, вече знаеш,

че не мога нищичко да скрия.

 

Прегръщам те отново и отново

и моля се на Господа горещо…

Не ме забравяй! Не, не съм готова!

Там, „горе“ще е следващата среща!

 

© Zoya Mitrusheva All rights reserved.

02.03.2018г , поводът е истински...

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??