Нощ е. Птиците вече не пеят.
Нощ е. Пред нея дните бледнеят.
Така боли, щом слънцето залезе,
и истината наяве излезе.
Стоя сама, заключена, изнемощяла.
Гледам навън, нощта душата е изяла.
Аз те чакам час, два, три,
чаках те вече ден, два, три.
Къде си ти? В теб кълна се, а ти не идваш..
Теб обичах, за теб се боря аз.
Стоя и чакам пак нощта освирепяла,
но дали ще дойде тя? Или вечен ден ...