valcanyon (Валентин Миленов)
791 1832
Sep 2, 2017, 10:40 PM

Чакам 

  Poetry » Phylosophy
421 0 5

                                                   Чакам

 

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш!!!

 

Да чакам се научих, няма как,

а в мен бушува яростта!

С тишината като в буря в тялото ми води борба,

А стискам зъби, отива си и младостта!

Сега съм по-разумен не като някога.

Сърцето бие силно то при мисълта

за две момчета, мойте деца. 

Къде са те, къде е татко им сега,

отдавна разделени, така реши, Съдба!

Говоря тихо а в мен ръмжи лъва,

не прекалявай, не настъпвай  моята опашка!

Не ме ранявай с думи вместо със стрели,

че ще усетиш моя гняв върху себе си!

Да ти майката си на мойте деца,

но аз съм таткото, техният Баща!

А после тихо ще ги  погаля по глава моите деца,

ще тръгна сам отново както някога.

Ще се обърна да ги погледна, да ги запаметя,

две малки момчета и тяхната сестра.

И те пак ще ми идват в съня,

в игри различни и във веселба!

Да те ги няма тук сега, но са в сърцето ми, в моята душа!

© Валентин Миленов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??