Връщаш се, но пак те няма,
в мислите ми само си,
остана като някаква омая,
но реална, не не си!
И излизаш често от сумрàка
на спомени, за някогашни чувства,
душата сякаш нещо чака,
но не смее да си го поиска!
Като сянка сякаш се придвижваш,
навсякъде, където съм,
със мен си, но не виждаш,
вървиш по житейския си калдъръм... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up