Чакам те, утро сънливо наднича,
вече е ден, а е тъмно навън.
Часовете лениво потичат.
Будна. А още живея насън.
Чакам те с чаша кафе във ръката,
както го искаш без кофеин.
Осем отмерва отсреща стрелката,
но ми се струва, че мери един.
Явно е спомен, как снощи те чаках,
явно оставам с време назад.
Денят ме нахлува, не изпратила мрака,
пак ще вечерям без теб… „на обяд”. ...