Няма те, но аз те чакам. И даже да не дойдеш,
ще съм тук. За теб вратата винаги ще е отключена
и няма да сменя ключалката за друг. Ела, дори да
заболи. Без тебе страдам повече, повярвай!
Недей да съдиш по смеха ми колко съм щастлива,
за теб това не трябва да е знак, че не трябва да си с
мене пак. Не гледай фалшивата усмивка, която хиляди
сега показват. Погледни очите, влажни и сломени, в тях
единствено си ти. Виж тази болка, виж как умирам, нима
за мен не те боли?
Хиляди сърца разбил си и моето при тях стои. Донеси го,
ще ти го платя в сълзи. От друга толкова не ще получиш, ...