Чакам те
Чакам те, притихнала във мрака.
Чакам те с премръзнала душа.
Чакам те и сълзите се стичат
от очите ми, изпълнени с тъга.
Чакам те, а времето отлита.
Надеждата с него се топи.
Все повече сърцето ми се пита:
Ще може ли отново да лети?
Ще може ли отново да обича,
без да се страхува, че ще го боли?
Или, разчупено на две,
безмилостно ще продължава да кърви?
Чакам те, а времето отлита.
Надеждата с него се топи.
Ще може ли отново да се върне
щастието в моите очи?
© Христина Семовска All rights reserved.