Чакам те

Вън вали,

големи, студени капки се сипят от небето,

аз чакам, като вярно куче изгубило стопанин

чудейки се къде си,

за да стоплиш ми сърцето.

Прогизнал съм до кости,

а дъждът се врязва в кожата ми и я изстудява.

Разсъдък ли съм загубил, за да чакам?

Не!

Аз съм влюбен до забрава.

Започва да се сипе из ведро,

но аз не трепвам,

не мърдам от мястото си,

като дърво забило дълбоко, здраво корени стоя,

знаейки,

че във всеки един момента мога да те срещна.

Не помня колко време мина,

Час, два,

ден, два, 

седмица, две,

месец или повече - година,

но в момента когато ледения дъжда спря

тялото ми се стопли от лъчите които го докосваха,

от топлината която нахлу в сърцето ми,

от радостта изпълнила в душата ми.

Тогава разбрах че чакането си е заслужавало,

защото ти мина точно от там където стоях.

Хвана ме за ръка, притисна ме до горещото си тяло,

целуна ме вкарвайки страст в кръвта ми,

погледна ме и ми каза:

 - Благодаря ти, че чака като бездомник,

аз бях сменила временно пътя по който минавам,

но знай, че всеки ден мислех за теб,

за любовта и обичта

която ми даваш!