По моста, между рамото и шията -
забравил бих си устните завинаги.
Докато те целувам, свят се вие,
ръцете ми най-после, че те имат...
А ти ще се заключиш цяла в мене.
С последните сълзи от мъчен облак.
Ще бъда твоето любимото време -
със вкус на пролет и любов.
И после ще вали под хълма ти,
от онзи толкоз чакан топъл дъжд,
след който бъдещето ще покълва,
за влюбена Жена във влюбен Мъж... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up