Aug 3, 2008, 7:27 PM
Час за дрога.
Ще забие поредна инжекция.
С нежност.
Лекота.
И финес.
Предпочита подкожно.
Забива венозно.
Пак е шеметно вихрена днес.
Не подхожда ласкателно.
Лицемерно се смее.
Тези хора не искат игли.
Tя го знае.
Почиства.
Прониква.
И бяга.
Не. Не трови.
Тя само боли.
Пие дълго.
Но трезвено сипва си мисли.
Милилитрите
нямат предел.
Без пространство.
На инат
не умира.
Изсъсква.
Не припада.
Разстрел
след разстрел.
После стрива
си хапче
с бразилска канела.
Ароматът е...
опиум с чар.
И заспива,
когато с плесници
я галят.
В час за дрога с
почасов другар.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
много хубаво
-
Много страшно!
!!! -
Не не не.. отвътре ми идва
))))))))) Щом е отвътре няма спиране! -
Ей! Нема да ми говориш така Аз трябва на тебе да ти ги казвам тея работи!
-
Не, не литературен критик, просто си супер мега гига адски хипер много добра!
-
Е! Недей така бе, момиче! Все едно съм някой литературен критик
Наистина, рядко чета сайта вече, но това, че не съм те коментирала досега си е мой пропуск. Щото ти не си за пропускане. Ще наваксам. -
Йоанна, не ставаше въпрос за признателност...
Явно съм се изразила неправилно!
Идеята ми беше, че все още ме изненадва всичко в теб... мисъл, съзнание, поезия... всичко! А, повярвай ми, това все по - рядко ми се случва!
Както и да е! Важното е, че вълнуваш и вриш от талант!
п.п Йоанна, извинявам се че тук ще го напиша, но имах проблем със скайп и много от абонатите ми се затриха...
Моля те, пиши ми когато имаш възможност, за да се възстанови връзката! -
Знам Деси! Може би ти си първата! И съм отново и отново все така признателна към теб.
Прегръщам те и ми липсваш!
А към теб, Алиса (предпочитам Алиса), едно учудване с една удивителна: не съм си и мечтала да ме забележите. Поздрав -
Много, много добре. Наистина си бисер.
-
" Пие дълго.
Но трезвено сипва си мисли "
Стих ГИГАНТ!
Йоанна, знаеш от колко отдавна те чета и все още се изумявам...
Изумявам се на сетивността ти и начина да пресъздадеш картините, които рисува съзнанието ти!
... -
много болка...направо ме разби...и жестоко инстинско...!
-
Да, по дяволите, защо хората го приемат като побърканост...
Жестоко е, наистина. Но да се друсаш си е чиста слабост. Някаква въображаема нирвана. И още какви ли не сравнения... А и какво става изобщо от един такъв човек?! Дори и в смъртта няма предел.
П.П.
Рени, липсваш! Не ти отива да си тиха - ти крещиш!
А, госпожо Томова, жалко, много жалко, че не сме се запознали тогава, имало е и други хора от сайта... Празно се почувствах като разбрах... Но пък това е повод да заповядате отново!
С обич.
-
Разбиваш!!!
-
Страхотен стих и страшна тема!!! Написала си го блестящо!!! Да не беше и толкова жестока реалността!...
-
И е трогателно, неболкоуспокояващо, че животът за тях нищо не значи и
извикват смъртта в уречени часове...Що за Бога, тази побърканост????
Покланям се - Йоанна- изтръпнах когато чете в Бяла награденото твое
"Децата на гората" - дано не греша заглавието.На добър път!!!,
-
Много, много страшно!!!
-
"Пие дълго.
Но трезвено сипва си мисли.
Милилитрите
нямат предел."
Той предела е там във ръцете на тази
без носа и с косата в ръце...
Всички белези всъщност са място запазено
със инат, но напук от сърце...
Поздравления, дете,болезнена е мъдростта ти!
-
Тъжна гледка...
Жестока реалност. -
Много е тъжно да гледаш,че ти умират бавно в ръцете,а ти не можеш да ги спреш.Трябва да се обърне по-голямо внимание на това!
-
Благодаря за поправката Нали безгрешни хора няма :D
На Софиянката , с една тъжна отметка: дано нямате такива приятели, жестоко е само като ги погледнеш... -
Това не се коментира!
Аз поне не мога... Защото ми заседна на гърлото...
!!!*
-
ЕДНО ОГРОМНО БРАВОООООО! http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=123514
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
