Стоя в стая, а до мене – чаша.
Чаша, пълна с тъма.
И ме подканва...
И аз я взимам, и до дъно я изпивам.
Тогава вихър страшен ме подхваща
И бясно ме запраща в най-далечната страна,
една несъществуваща земя.
Оглеждам се – навсякъде листа...
А някъде в далечината чувам твоето дихание,
Притиска ме това очарование.
И идваш, тук от моята страна.
Силует до силуета, непрогледна тъмнина ...