Mar 8, 2017, 4:37 PM

Чаша без дъно 

  Poetry » Other
501 0 9
Аз съм чашата с вино – вълшебното твое пиянство.
От къде го разбрах ли? От погледа, с който ми пиеш.
Всяка нощ те омайва дъхът ми с надежда и тайнство,
тази чаша от други пиячи старателно криеш.
Не от страх, че ще вкусят искрящата огнена пищност,
а от жажда неистова, страстна и неутолима.
Там, където спи вино, пазачът му не е излишен,
за да знаеш, че винаги глътка от мене ще има.
А на дните лозичките бързат, извиват ластари,
руменеят зърната на гроздето медено сладко.
Ние с теб сме отдавна на обич заклети винари.
Благославяме първата плахост на погледа кратък. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??