Аз съм чашата с вино – вълшебното твое пиянство.
От къде го разбрах ли? От погледа, с който ми пиеш.
Всяка нощ те омайва дъхът ми с надежда и тайнство,
тази чаша от други пиячи старателно криеш.
Не от страх, че ще вкусят искрящата огнена пищност,
а от жажда неистова, страстна и неутолима.
Там, където спи вино, пазачът му не е излишен,
за да знаеш, че винаги глътка от мене ще има.
А на дните лозичките бързат, извиват ластари,
руменеят зърната на гроздето медено сладко.
Ние с теб сме отдавна на обич заклети винари.
Благославяме първата плахост на погледа кратък. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up