Feb 1, 2009, 11:34 PM

Чаша нежност 

  Poetry » Love
964 0 20
 

Когато от амфора обич ти наливам

и свела си чело на мойто мъжко рамо,

прегърни ме, нека чувствам се безсилен,

ела, богиньо, в красивия храм от мрамор!

Запали страстта с целувка, разлята с вино.

Нека в кръвта ми то бурно да кипи сега...

Да се вихри душата в танц - немислимо,

в танго от образ на фаталната жена...

Пожарът лек нека да се вихри нежно,

започнал от огъня на твоите  коси,

давещ се в море - сълзи копнежни,

в снежния ирис на сините очи.

И когато залез тих от храма

омайно вечерта поднася,

тогава само ми кажи

едно Ела!

А аз -

Да!

Да!

Да!

Да!

Да!

Да!

Да!

Да!

Да!

Да!

Да!

Единствено,

тихичко ще кажа,

чакащ те със чаша нежност на брега.

© Христо Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??