mary_87 (Мария Манчева)
49 65
May 6, 2008, 2:12 AM

Чаша с неизплакани сълзи 

  Poetry » Love
1378 0 4
 

Да бъде нощ и нека е студено,

да падне тъмнина, като птица с крило ранено.

В мрака непрогледен нека усетя твоята ръка,

не искам в тази бездна непозната да остана аз сама.

Навън вали, но по-мокри от улиците са моите очи.

Та нали за тази обич толкова копнях

и дни наред сънувах и мечтах,

не помислих дори, че със себе си ще носи толкова сълзи.

Сърцето сякаш лист хартия свито,

плаче с диамантени сълзи,

блъска се в гърдите, но в спомени пълзи.

Не намирам сили да се изправя,

от безсилие подкосяват ми се и краката.

Тази болка, която ми тежи,

никой лекар не може да я излекува,

по-бясно от огън тя в сърцето ми бушува.

В прозореца виждам своето отражение,

като картина празна на стената,

художникът й безпогрешно нарисувал самотата.

И върху треперещи от спомени уста,

усещам соления вкус на своята съдба.

Нека нощта изплаче цялата ми тежест в гърдите,

аз няма как повече да плача, отказват да текат сълзите.

© Мария Манчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??