Със чаша вино разредено със вода,
втренчен в времето ни диво...
Мечтая ли или тъжа това дори и аз не зная
Самотен сред викове кресливи, до кога!?
Объркан Свят, хора в сенки скрити.
Злоба, злъч, убийства, глад.
Мирис на барутен гърч. Парите
повече тежат от колкото човечеството наше.
И до кога в мъглата светлина ще дирим?
До кога на лъжите ще държим!?
Сламени колиби вече не ни трябват,
защото боси сме след жар и дим.