Чашата

Mar 9, 2019, 10:41 PM

Poetry » Phylosophy

895 4 11

Когато от гордост човек не прощава,
той тялото бавно така разрушава.
Дори любовта му да бъде голяма –
светът се разпада, превръща се в драма.
* * *
И почват раздори... Сърцето се свива,
а чашата твоя догоре прелива...
Тъгата тогава отново се връща...
И пак си самотен в красивата къща.
28 май 2017,
22,40 часът

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Чашата

Искате да прочетете повече?

Random works