Mar 9, 2019, 10:41 PM

Чашата 

  Poetry » Phylosophy
792 4 11

Когато от гордост човек не прощава,

той тялото бавно така разрушава.

 

Дори любовта му да бъде голяма –

светът се разпада, превръща се в драма.

 

                 *    *    *

И почват раздори... Сърцето се свива,

а чашата твоя догоре прелива...

 

Тъгата тогава отново се връща...

И пак си самотен в красивата къща.

 

28 май 2017,

22,40 часът

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти за коментара,, Pepi Petrova!
    Всичко добро ти, желая!
  • Много добре казано, Иван!
  • Благодаря на: Дарина, Алиса, Гавраил, Маргарита, Пепи, Ирина, Красимира и Дочка за хубавите коментари! Благодаря и на тримата поставили творбата в "Любими". На всички тях – здраве, щастие и хубави мартенски дни!.
  • Харесах!
  • Прекрасно казано!
  • С времето човек се обгражда с хора, с които не му прелива чашата, а дори и да прелива - намираш начин да отлееш пяната - пълно е с пяна! Поздравления!
  • Колко малко трябва на човек,за да не" прелее чашата "и да не си "самотен в красивата си къща"!Просто едно искане на прошка!Но и аз мисля,че има и непростими неща....,за които "просто слагаш чертата" и спираш агонията.....
  • най-трудно е да простиш на себе си...
    Гобленке, на другите е лесно - или прощаваш, или слагаш чертата, уморих се от компромиси и чужди обувки, бремето често и сами си го утежняваме, права си!
  • Така е. Но, не мога безусловно да прощавам. Има непростими неща!
  • Чашата догоре прелива
    тъгата зад ъгъла идва
    с унилост
    всичко покрива.
  • Напълно съгласна!
    Но вместо "драма" прочетох яма
Random works
: ??:??