nevestulka (Ваня Накова)
109 47
Jan 5, 2017, 12:57 AM

Часовник 

  Poetry » Other
486 1 3

Стрелях по часовника,

Но времето не спря.

Бягаше като подплашено

Да настигне смъртта.

 

Стрелях по празното шише,

Безполезно като скъсан билет.

Сега безпомощно гледам тавана

И чакам някой отгоре да ми даде съвет.

 

Никой край не е чак толкова последен,

И нищо никога не свършва завинаги.

Утре ще дойде поредният скучен ден,

А днес...кървави стъкла по пода са разсипани.

© Ваня Накова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??