Dec 12, 2006, 4:09 PM

Часовникът  

  Poetry
551 0 2
Часовникът със звук на похитител
отмерва времето неспирно.
Часовникът е ярък възвестител
на туй,че трябва да потегляме.

Не е значимо накъде-
различен е животът ни,посоките,
ала на времето потока
едва ли някой може да го спре.

Човешки ум отдавна е създал
на времето най-точното лице-
часовникът,не можем да го спрем,
отчита всеки колко е живял.

На срещите любовни слага края
и думите оставя недоказани
и устните оставя недолюбени...
А сутрин по звъна ще го позная-

от топлото легло ме вдига,
а искам още да сънувам-
за свят без време аз бленувам
и свят без глупави часовници...


© Татяна Начкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??