Часовникът, отдавна спрял, във времето всевечната
надежда отмерват неговите стрелки.
В днешни дни още чувам неговите тактове.
От бездната долитат, далечното минало да напомнят.
И личат, изтичат секундите като реки от съвсем остаряващи,
умиращи женски очи.
Вече спрелите стрелки, отразяват изтичащите ми дни.
Часовникът, спрял, шепти.
Настъпи ли краят, стрелките му отново ще отброяват.
Последните секунди ще се леят, крахът на надеждата предвещават.
На вече празните очи, погледът ще се вледени.
Тялото вкочанено на бъдещите промени не ще отвръща. ...