Vladko90 (Владимир Ганчев)
25 10
Mar 26, 2009, 4:57 PM

Часовникът 

  Poetry » Phylosophy
967 0 4

Тик-така, тик-така той,

напомня с тъжния си глас,

за годините безброй

изминали, като че ли за час.


Безмълвен, тих и студен

не спира времето да отчита,

час след час, ден след ден

от стрелките му животът отлита.

 

Та сякаш в него са границите,

между живота и смъртта,

таи във себе си страниците

на всяка човешка съдба.

 

Но просто предмет е това,

биха казали хората,

но заличител е той на страстта,

носител е на умората.

 

И чува се пак тик-так,

самотен стои край гарата,

отдавна отминал е последният влак,

взел  със себе си младостта и вярата.

 

Всичките тези емоции -

любовта, тъгата, че и бремето

събрани в една проста вещ

и нейната сила - времето.

 

 

 

© Владимир Ганчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??