В една стара гривна се взирам,
толкова много събрано в шепа сребро.
За теб ми напомня, от теб подарена, спомени мили
и за една грешка голяма... не успях да простя.
Да простя на теб, че безмълвен остана.
Да простя на мен, че в тишината избягах.
Ти дали осъзнаваш, че и двамата носим тази вина,
на теб дали ти е натежала? Утеха къде ли намираш сега?
Години отминаха, наясно си, знам,
и връщане няма...
Напред само пътища има...
И смелост... и срам... ...