Поискаш ли да тръгнеш... направи го.
Две крачки са до входната врата.
Безмислено е, зная... и боли ме,
пред прага сме на някога-сега.
Кога ли бяхме цяло за последно?
Не помня вече... Всичко е било.
Разчупихме на хиляди парчета
и малкото, събрано във едно.
Животът ни, подреждан като пъзел
с фрагменти от сладникава тъга,
така и не сглобихме във картина,
лепихме и отлепвахме... с лъжа. ...