Частица в Необята
Във този свят от Хауса понесен
сред толко много Рай и много Ад,
вървя по път трънлив, не лесен -
през зима, пролет и сред листопад.
А краят му достига в Синевата.
Върви напред и надалеч отива.
Пред мен разлиства се деня, зората
и красотата тяхна ме Опива.
Растилят се килими от Мъгли,
и тътнат, и бушуват Водопади,
а ти надскачаш острите Скали ...