Часът на теменугите

Aug 27, 2007, 10:34 AM

Poetry

512 0 2

Понякога среднощ
в най-тихото на тъмното,
когато спи градът
и сякаш цялата вселена дреме,
когато времето е в някакво
налудничаво измерение
а уличните котки - вестоносци на самотност...
В такива часове присядам до стъклата
огледала на собственото ми двуличие,
мерило за света отвън
и този вътре,
с пространствао,оградено от стени,
в което страх от тясното прикривам.
налудничаво вгледана в луни
със цвят на портокал.
Понякога нащърбеното злато
на мъничка звезда
раздира мрака
и в някакво извънстандартно време
преди
зашеметяващата диря
да се превърне във следа от прах
душата й в очите си съзирам.
Всемирът вън часовниците спира
а аз
сънувам
теменужен цвят.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

beti

2013-04-04T15:40:50+03:00

Много красив стих!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-27T11:32:38+03:00

Прекрасен стих, нежен красив финал.Целувка, Марси.