what_fun_f (Надежда Петкова)
91 35
Nov 18, 2007, 7:40 PM

Чатърска Любов 

  Poetry » Love
673 0 4

Всичко беше игра, всичко беше шега.

Аз и ти бяхме деца омаяни от магията на пролетта.

Весеки ден в един и същи час имахме среща - ти и аз...

Един "nick" там ме чакаше да вляза.

И така си минаваха дните, и споделяхме наш`те мечти,

а така се преплетоха съдбите, че без теб съм ненужда почти.

Щом вляза в канала ме срещаш с "{P}",

щом "Hi" аз ти кажа ме посрещаш с ":}"...

Как до там се стигна?

Как ми стана нужен ти?

Защо нощем не мога да мигна?

Постоянно се разхождаш из моите мечти...

Ах, как на дечица приличаме само...

Но как искам да усетя твойто мъжко рамо!

Как без твоя "nick" думата чат ми се струва като "сив свят".

Какво стана се питам?

От мисъл на мисъл прелитам.

Но отговор все още не намирам и пак твоя номер набирам.

Пускам си любимата песен и идва хладната есен,

че ти си далеч от мен и само в чата имам пролетен ден...

Не те познавам аз, не съм те виждала дори,

но за тебе мисля ден и час, и те сънувам дори.

Моя чатърска любов, красива като пролетни цветя...

ти правиш ме щастлива, но докога?


                    Надя                        12.02.2005г.

© Надежда Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??