Как все тъй получава се някак си –
всички тъжни морета във мен
сбират своите чайки разплакани
с уморени, превити криле...
На гърба си понесли гнездата си,
със надежда, че вятърът див
ще притихне сънливо на рамото
на крайбрежния фар мълчалив.
И ще имаме
време за даване...
Как така получава се някак,
че при теб са моряците весели ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up