Че устните ми жадни бяха
Атос - задрямал беше той
сред мека папрат в мил покой...
А над лика му с дивна свежест
три елфа пърхаха с крилца
и смееха се кат' деца
на неговата кротка прелест...
И тъй го гледах аз в захлас,
стоях над него вече час...
Момински трели в мен трептяха,
преляха в клетото сърце.
Несетно аз допрях ръце, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up