Извиках те по име и денят
от звучните ми гласни се събуди.
Изпрати по зората първи смях
на рой прозрачни, нежни пеперуди.
Извиках те по име и дъжда
дойде със мен тревата да претърси.
Едно щурче под първите листа
направило за нас бе топла къща.
Извиках те по име през света...
Напролет даже ехото не свършва.
Сърцето ми - самотна пещера,
"Сезам" не чака, само да се върнеш. ...