Katriona (Кети Рашева)
122 7701
May 5, 2011, 11:50 PM

Черен дъжд 

  Poetry » Love
1350 0 21

Небето лисна пълните си стомни

и над света притихнал се изля.

В такава нощ дори дъждът се помни -

когато си отива любовта.

 

Когато си отиде любовта,

нозете ми се скитат безутешни,

сред калните реки на стари грешки

напразно търсят светлина и бряг.

 

Над мен - едно продънено небе

и черен дъжд от векове не спира!

От тази болка дълго се умира,

дори когато уж съм най-добре...

 

И даже Бог да ми отключи рая,

без теб - какво е щастие не зная!

© Кети Рашева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??