Небето лисна пълните си стомни
и над света притихнал се изля.
В такава нощ дори дъждът се помни -
когато си отива любовта.
Когато си отиде любовта,
нозете ми се скитат безутешни,
сред калните реки на стари грешки
напразно търсят светлина и бряг.
Над мен - едно продънено небе
и черен дъжд от векове не спира!
От тази болка дълго се умира,
дори когато уж съм най-добре... ...