Под светлината на изгряващата луна
под сенките в нощта
под воя на дивите вълци(зверове)
се прокрадваше мрака
И ето ... наи-накрая
всичко потъна в тишина ...
нарушаваше я само (прекъсвана само от)
далечният зов(вои) на вълците
и шума от студеният нощен вятър
Единстжената светлина бе
тази на пълната луна и огъня
(откъде идва този
огън ? като го вмъкваш
трябва да пуснеш и нещо което
да подсказва, иначе стой малко странно)
Сенките препускаха
по пътеките в мрака
и нищо не можеше да ги спре
да достигнат до Тъмнината
в мъртвото поле
(не знам какво имаш предвид под
да стигнат до тъмнината,тъй като цялата
ти картина е пропита от мрак,
но ако е до злото, може и
така да го оставиш,а за мрачното поле
мисля, че е по-добре да смениш
прилагателното иначе
този абзац е супер)
НОЩ,МРАК,ОГЪН(хлад),ЛУНА
ВЪЛЧИ ВОЙ,ЧЕРЕН ВЯТЪР,
ПЪТЯ НА ПЪЛНИЯ ПОКОЙ,
ПЪТЯ НА ВЕЧНИЯ МРАК
(тук е хубаво да смениш
единия мрак, но в момента
не ми идва никаква идея
с какво ... а това с огъня
като художник много ми харесва
и си представям адската картина
но иначе нали ти казжам не се връзва, ако
не загатнеш поне откъде идва)
Вятърът стене безмълвно
над заспалите мъртви души
вълчият вой зове
сенките на мрака
и луната хипнотизира
със своят призрачно бял ореол
...
Тъмнина,тишина
и вечен покой.
и такам да обобщим хубаво стихче като приказка на мрака е ... имаш идеи и въображение, но внимавай като редиш думите
хайде чакам с нетърпение следващата зловеща историйка
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Това е кошмарно....