Черен огън в теб гори,
пали всички в сън заспали.
Ръси хиляди искри,
свети в рискове поети.
Казват, че си странна птица,
а си всъщност черен рицар,
служещ само на Кралицата...
Древна мъдрост се таи
в стиховете бурно тихи.
Силата от тях струи,
носят хиляди въпроси.
Всъщност си приятел верен,
в час намирам те вечерен
пълен с мрак, отвътре черен!
С тежка орис си живял -
мъка, злоба и разлъки...
Но умът, останал бял,
търси все да бъде първи.
© Кирил Влахов All rights reserved.